Връзката между витамин К2 и остеопорозата

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Витамин К е от съществено значение за процесите на кръвосъсирване. Необходим е и за пълноценното усвояване на калций и витамин D в организма. Витамините от групата К обозначават няколко мастноразтворими витамина със сходна химична структура, познати още като нафтоквинони.

Витамин К2, менаквинон, се синтезира от определени бактерии в храносмилателния тракт и се набавя чрез консумация на определени храни с животински произход или получени в хода на процеса на ферментация. Съществуват различни разновидности на витамин K2, които се различават по дължината на страничните карбоксилни вериги.

Различните бактерии в червата могат да произвеждат витамин К под формата на менаквинони, но те не притежават съществена биологична роля. По-важно е количеството на витамина, което приемаме екзогенно. Типичната западна диета внася с храната 10 – 25% от необходимия витамин К. Най-богатите на дълговерижни менаквинони храни са ферментиралите сирена и традиционната японска храна натто.

Доказано е, че при японската популация са по-рядко срещани счупванията, дължащи се на остеопения и остеопороза, в сравнение с хора на същата възраст, но от европеиден произход. Изследователите свързват това явление с консумацията на ферментирали соеви зърна, съдържащи витамин К2 под формата на менаквинон-7. В организма витаминът се складира вмалки количества поради активното му участие в метаболитните процеси и това определя необходимостта от постоянното му набавяне. Абсорбцията на приетия с храната витамин К зависи от нормалната панкреатична и жлъчна функция.

Механизъм на действие

За разлика от другите форми на витамина, К2 проявява по-голяма активност към някои протеини като MGP – протеин, инхибиращ калцификацията на хрущялите и остеокалцин, специфичен функционален белтък за остеобластите, който насочва калция към костите.

Витамин К2 и остеопорозата

Поради повишаването на средната възраст на населението, сърдечно-съдовите заболявания и остеопорозата са сред най-значимите социални заболявания. Доказано е, че рисковите фактори за атеросклероза и остеопороза са сходни: липса на физическа активност, тютюнопушене и дислипидемия. Тези патологични състояния могат да се явяват самостоятелно, но много често възрастните са засегнати и от двата процеса. За отговорни етиопатогенетични фактори се считат: оксидативният стрес, хроничното субклинично възпаление и отклоненията в калциевия метаболизъм. Смята се, че връзката между атеросклерозата и остеопорозата е субклиничният дефицит на витамин К2. Данни от някои проучвания показват, че приемът на витамин К2 може да има протективен кардиоваскуларен ефект и е в пряка връзка с намаляване на остеопоротичните промени.

Сподели в:

Коментарите са затворени