Верификацията – въпроси и отговори (част 1)

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Автор: Мария Чипилева

Верификацията се оказа поредното явление, което раздели фармацевтичния пазар у нас.

Докато една част от производители и фармацевти обясняват как страната ни е готова да се присъедини към този процес, другата половина дори излезе на протести с жълти жилетки. Защо се получи така, какви са опасенията на една част от аптеките и ще се промени ли нещо за всички тях след 9 февруари, попитахме Аделина Любенова, собственик на един от четирите най-големи дистрибутира на лекарства у нас – „Стинг“, и председател на УС на Инициативен комитет на фармацевтите в България (ИКМФ).

– Г-жо Любенова, въвеждането на верификацията развълнува фармацевтичната гилдия, защо?

– Фармацевтичната гилдия знае за въвеждането на верификацията на прескрипционните лекарства още от 2014 г., но през тези пет години не бе направена нужната дигитална архитектура в сектора, не бе изградено електронно здравеопазване, не бе променена и нормативната база, касаеща дейността на аптеките. За да се верифицират лекарствата от фармацевтите в аптеките, трябва да има гаранции, че електронната им свързаност с Европейската система за верификация е на 100%. За съжаление такава свързаност няма във всички аптеки и има реална опасност пациенти да останат без лекарства.

Проблемът не е в аптеките, защото те отговарят на изискванията на ИАЛ за лицензиране, дейността им отговаря и на изискванията заложени в ЗЛПХМ и в Наредба 28. Проблемът е в липсата на прозрачна и финансово подплатена организация в България, която да гарантира електронната им свързаност. През лятото на 2017 г. МЗ изпраща писмо до ЕВропейската комисия, че България е готова за верификация на лекарствата, като се позовава на БФС, че аптеките са информирани за Регламента. Забележете – информирани, но не готови. Ако тогава бяхме поискали удължаване на срока, както са направили други страни, днес нямаше да има такъв протест.
Ето защо, колегите от цялата страна протестират. Не само аптеки от малки населени места, а навсякъде.

Има и друг аспект в протеста. В България няма фалшиви лекарства, т.е. няма реална опасност за хората.

– От БОВЛ и МЗ обаче заявиха, че над 2000 аптеки са готови да се включат, не е ли така?

– Това, че има аптеки подали заявление към БОВЛ за получаване на код, за да имат достъп до въпросната система, не означава, че те са готови да започнат верификация. Сигурна съм, че една част от тези, които са пуснали заявление, се страхуват, че ако не се регистрират, след това няма да могат да работят. Други са го направили през октомври, ноември, а срокът, в който трябва да заработят с кода е 45 дни, което автоматично ги изключва, защото те не са започнали процеса през тези месеци. Може би от организацията броят всички , които са подавали заявления, на това не означава, че аптеките са готови да прилагат Регламента. За мен е странно как и защо се твърди, че има готовност България да направи такъв сериозен електронен скок в обслужването на пациенти, без да е направено проучване чрез анкетиране. Собствениците на аптеки не са декларирали готовност. От ИКМФ направихме проучване, което представихме в социологическа платформа за оценка на въздействието. В него се включиха 1648 аптеки и на тази база, на кръглата маса изнесохме данни, че половината аптеки нямат готовност. Социологическият доклад за оценка на въздействието е естествено негативен. Смятам, че е налице фактология и целесъобразност, които поставят конституционната ни независимост във върховенство пред европейската норма. Не е ли най-важно, всеки български гражданин да има достъп до здравни грижи?!

– Има ли опасност достъпът да се затрудни?

– Както казах, снимката в момента на аптечната мрежа показва, че имаме сериозен брой аптеки, които са затруднени. „Стинг“ обслужва 99% от лицензираните аптеки на територията на цялата страна. Ето защо, мога да кажа със сигурност какво е положението с дигитализацията на аптеките, знам кои от тях имат компютри, кои нямат, какъв софтиер ползват и за какви цели, какви наличности поддържат и т.н., знам какъв е и техният финансов статус. Затова смятам, че половината от аптеки в България нямат възможност за електронна свързаност. А и това обезсмисля целесъобразността за въвеждането на този Регламент в България, още повече, когато тук няма фалшиви лекарства. Знаете ли , че дейността на аптеките и ценообразуването на лекарствата, не са обвързани с европейски директиви. Това не е случайно, защото те са национално независими!

– В крайна сметка след дебатите около верификацията има ли промяна?

– Да, има промяна в говоренето и най-вече има чуваемост от страна на институциите. Но това не е достатъчно, нужна е сериозна работа за изграждане на електронна, работеща система. Няма ясни отговори на голяма част от поставените въпроси. В свое писмо министър Кирил Ананиев дава прозрачност по дискусиите в работна група за изграждане на електронната система към ИАЛ и казва, че аптеките трябва да се дигитализират сами. Декларира, че 2019 г. ще бъде преходна. Ръководството на МЗ смята плавно да имплементира заработването на двете електронни системи – тази на ИАЛ и другата за верификацията. Това не смятам, че е достатъчно, защото има цели региони, където няма постоянен интернет и ток. Институциите говорят, че България е в челните редици по високоскоростен интернет, но това не означава, че във всички населени места има такъв. Ще цитирам данни от The Economist Intelligence Unit – световен лидер в глобалната бизнес среда. Според този източник България през последните 13 години не е отишла много напред в Европейската класация за нивото ни на е-свързаност. През 2006 г сме били на 44-то място, с оценка 4.44, а за 2018 г. сме на 43-то място, с оценка 2.5. Максимумът е оценка 10. На първо място е Дания с оценка 9. Защо тогава обвиняваме аптеките, че не са дигитализирани? Анализът е на база показатели, обхващащи технологична инфраструктура, бизнес среда, колко разпространени са е-бизнес практиките, правна и политическа среда, социална и културна среда.

– Тоест, процесът по верификация за България леко ще се забави, така ли?

– Надяваме се да се случи и 2019 г. да бъде гратисна година , в която аптеките няма да бъдат задължени да верифицират лекарствата с рецепта. Другият проблем за вълнението на колегите е, че 80% от лекарствените продуктите, които отпускат, са с рецепта, а верифицирането ще забави процеса на обслужване. В последните дни излезнаха инструкции на сайта на ИАЛ, в които се казва, че трябва да се верифицира и на входа и на изхода, а до сега се обясняваше от БОВЛ, че само на изхода ще се верифицира.

Разбирате ли, непрекъснато излизат противоречиви изисквания към аптеките за тази дейност. Не случайно колегите казват, че верификацията е границата на търпимостта. Знаете ли, че големи пазари като Франция, Белгия, Германия, Англия и др. също не стартират на 9-ти февруари и те ще имат гратисен период. Нашите съседи – Гърция и Румъния също. Тази информация я имаме от централите на съответните съсловни организации на фармацевтите в тези държави.

Питаме отново, защо България афишира, че е готова, а истината е друга? Кои са приоритетите на държавата? Защо сме се включили в първата вълна на присъединяване, като се е знаело още през 2016 г, когато се създава БОВЛ, каква е оценката на България за е- свързаност? Всички тези неизвестни, създават предпоставка за съмнение относно облечената в загриженост за безопасността на лекарствата структура на БОВЛ . Няма ясни правила , а не са ясни и таксите , които месечно трябва да плащат аптеките.

– Но нали няма да има допълнителни такси за софтуера?

– Категоричен отговор на този въпрос досега няма. От „Софтгруп“- фирмата, която изгражда българския хъб са казали на конференция на БАЛИ , че 50 евро ще е таксата на месец за гише. Тук не можем да обвиняваме софтуерните компании, защото те търсят обезвъзмездяването си. Но аптеките са възмутени, защото им беше обещано от БФС , че всичко относно верификацията ще бъде поето от производителите, а сега се оказва, че те сами трябва да плащат такси и пр.

– Но нали от 9 февруари 2019 г. производителите вече ще произвеждат само опаковки с 2D-matrix код, как тогава аптеките ще работят?

– До този момент само един производител „Мерк „е изпратил информация за пълна готовност. Не повече от 5% от прескрипционните лекарствата имат стикер, т.е. производителите не са напълно готови също. За тях тази промяна е не по-малко шокираща, защото трябва да се смени изцяло поточната верига. Това са милионни инвестиции, които ще се отразят според мен и върху цените, след време.

– Този гратисен период до края на 2019 г. ще даде ли нужното време, за да се подготвят фармацевтите?

– Производителите ще имат време, за да се подготвят. За аптеките ще бъде трудно, а за пациентите изпитание да намират предписаните им лекарства. Очаквам да затворят аптеки, не само в малки населени места, а и в големи, където разход / рентабилност е под чертата. Инвестицията за всяка аптека тази година ще бъде сериозна, имайки предвид и влизането в сила на новите правила на Наредба 10 и Наредба 18 за смяна на фискалните устройства.
От 1 април влизат в сила много промени.

– Верификацията може ли да хигиенизира паралелната търговия?

– Да, защото наслагвайки данните от продажби може да се види, къде отиват тези лекарства, но ние вече имаме заложени правила в закона за контрол на паралелната търговия, а и през последната година тя се ограничи. Причината за това е вътрешната свързаност между ИАЛ, НАП и НЗОК. Както и тройните проверки от тези три институции при аптеките.

(Продължение в част 2)

Сподели в:

Коментарите са затворени