Верификацията – въпроси и отговори (част 2)

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Автор: Мария Чипилева

– Защо двата лева при скъпоструващите лекарства, които плаща НЗОК на 100%, бяха толкова важни за аптеките?

2 лева е сумата, която НЗОК плаща на аптека сключила договор с нея за обслужена рецепта с така наречените 100 % безплатни лекарства. За тях държавата е забранила надценки, а тяхната стойност варира от 0.89 лв до 54000 лв. Излиза, че частните аптеки трябва да изпълняват освен здравни, фармацевтични грижи и социални такива. Защо? Касата е здравен фонд, който се финансира от здравноосигурителните вноски на гражданите, защо да не се отделят средства за професионални, фармацевтични консултации, каквато е практиката в Европа и света? Тази сума е символична, на фона на останалите суми за медицинска бележка и др. такива.

Министър Ананиев заяви , че двата лева ще останат, но те не са адекватни с инвестицията, която прави аптеката, за да снабди пациентите. Около 50% от аптеките работят с Фонда. Средно месечният им оборот е около 30000лв с ДДС, като 80% от него отива за обслужване на пациенти с рецепти по Каса. Надценката, която аптеката използва, варира между 10-15%, т.е. не се използва законовата надценка, а доста по-ниска, защото конкурентната среда не позволява, защото няма фиксирани цени и т.н. 40% от лекарствата по Каса са 100% реимбурсирани, а върху тях аптеката няма надценка. Тоест, принадената стойност, която получава аптеката от тази инвестиция е нула. Как се управлява аптека, с такива резултати?

Може ли само с 20% от оборотните средства да се издържа, развива и инвестира един толкова важен за държавата бизнес? И е грозно да се чуват иронични изречения от IT-фирми, как така аптеките, няма от къде да извадят 1000-2000 лв. за четци, хардуер и софтуер.
Такива аптеки има навсякъде, и в големите градове – София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, а особено, в по- слабо населените – Видин, Монтана, Мездра, Червен бряг, Петрич, Сливен, Пазарджик, Добрич, Лом и т.н. Изобщо не говорим за селата, където почти няма аптеки.
Ако се твърди, че веригите от аптеки нямат проблеми със сумите за обслужване, то тогава, защо няма вериги в малко населените места? Защо концентрацията им е в големите градове – само в столицата от около 1100 аптеки, има около 350 на вертикални вериги. Докато няма аптечна регулация и адекватна лекарствена политика в България , няма да има и качествен достъп до лекарства. В малките населени места аптеките ще затворят, защото там се работи само с лекарства, които Касата заплаща. Затова и колегата в Бобошево затвори аптеката, няма никаква рентабилност, само разходи и сметки.

– Може ли да се постигне равномерното покритие на страната с аптеки само с регулация? Кой ще работи в Бобошево, ако няма печалба?

– Нужна е сериозна промяна в лекарствената политика. Реформите, които сега се направиха не засягат този аспект. Те се базират на цифрите от бюджета, а не са направени анализи на бизнес средата и нейните възможности. Вместо да се насажда мнението, че цените на лекарствата са високи, трябва да се направят сериозни анализи за ефективността от предписаните терапии, за ефективността им и прочие. Трябва да се въведе една минимална продажна цена, за да се реши проблема с нелоялната конкуренция. Тази цена може да е дори цената на търговец на едро.

Знаете ли , че има не малко случаи, когато се продават лекарства под тази цена. Как аптеките да се развиват, как да консултират?

– Как е възможно това да се случва?

– Да случва се често, аптеки които са част от вертикална структура, предлагат такива цени. Дали ще печели търговецът на едро или аптеката, няма значение, важното е да се изпълняват таргетираните обороти към производителите или заложените такива в планограмите и да се увеличават печалбите на акционерите. Там, където има връзка между производител, търговец на едро и аптека, нещата са ясни, предлагат се продуктите на производителя с преференциални цени, печели се конкурентно предимство и т. н . Наясно сте, че на други пазари така се случват нещата, но тук говорим за здравеопазване. Лекарствата са особен вид стока.

Маркетинговите стратегии трябва да са ориентирани към качество, ефикасност и ефективност, а не към други цели. Най-сериозно изявената вертикална верига е тази на Софарма тейдинг. Те имат зад гърба си няколко производители, единият от който е „Софарма“. Знаете, че това е българският производител на ампулни форми, част от които само той произвежда и са единствени решения за определени терапии. Те през 2017 г. придобиха и аптечната верига „Фармастор“, като по този начин увеличиха пазарния си дял в аптечния сектор. Тоест, „Софарма Трейдинг“ имат сериозни намерения в тази посока, въпреки че философията на ЗЛПХМ не позволява вертикални структури. На този фон, само „Стинг“ се осмели да заведе дело срещу тях относно решението на КЗК за неправомерно придобиване на аптечната верига „Фармастор“. Представихме не малко доказателства в съда. Според нас КЗК, която разреши концентрацията, не е изследвала пазара обстойно и не се е съобразила със ситуацията на пазарната конкуренция. Един от примерите, които дадохме е за монополното разпространение на ампулите Метилпреднизол 40 мг., което произвежда „Софарма“. Тези ампули нямат аналог и не могат да се открият другаде, освен в техни аптеки. Аптека, която не е от верига на „Софарма Трейдинг“, много трудно, почти невъзможно може да купи метилпреднизолон, дори от самият „Софарма трейдинг“. А това е животоспасяващо лекарство! Затова смятам, че когато има вертикална свързаност в лекарствения сектор, ползата е за акционерите, а не за пациента.

– Увеличава ли се концентрацията на българския пазар през последните години?

– Има непрекъснати амбиции в тази посока. Въпросът е, дали окрупняването на този пазар ще направи пациентите по-здрави, по информирани и профилактирани? Аптеката е здравен обект и възниква, за да консултира и обслужва хората, а не поради комерсиални цели.

– Каква ще е философията, по която ще се развива фармацевтичния пазар?

– Тя е ясна, дигитално здравеопазване. Не случайно, миналата година поставихме темата за дигитален маркетинг в аптеките, подарихме мини камери, за да организираме дигитални обучения, но за съжаление не се реализира тази идея. Аптеките не са готови за този процес. Но светът върви в тази посока и ние не можем да живеем в друга орбита. С навлизането на иновациите в медицината, бъдещето е в дигиталния фарма-маркетинг, медицина и обслужване. Трябва да се преборим със статуквото, да настъпят много промени в начина на мислене, в архитектурата на сектора. Това е свързано и с много инвестиции от страна на държавата.

– В този дигитален пазар ще има ли място за търговец на едро?

– В момента търговецът на едро е този, който извършва най-тежката част от лекарство снабдяването. Това включва, не само логистиката и специализирани складови бази, но и създаването на цялата информационно-комуникационна среда, която да пренесе бази данни от производителя до аптеката и респективно до крайния клиент. Включва и сериозна финансова подкрепа за аптеките.

Ако техническата информационната система напредне толкова много, че да гарантира опазването на човешкото здраве без намесата на търговец на едро, ситуацията може да се промени коренно. Към настоящият момент са разписани много задължения към дейността на търговеца на едро, с които да се гарантира качеството на процесите които изпълнява – закупуване, съхранение, доставки, експедиция, блокиране и бракуване на стоки. Отговорности, дори с докладване на нежелани събития при употреба на лекарствата, както и с достоверността на професионалната информация, която достига до пациента. Ако всичко това се дигитализира, огромните хъбове за складиране на лекарства по света ще станат излишни, но как и кога ще стане това, нямам представа.

Сподели в:

Коментарите са затворени