Как да преминем през кризата

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Петя Георгиева
Психолог и семеен консултант

Ситуацията в която се намираме е еднаква за всички, но въпреки това всеки от нас я преживява по различен начин в зависимост от това, какво ни движи и какви са нашите механизми за справяне. Все пак има няколко начина, по които можем да преминем през ситуацията, а кой от тях ще изберем, решаваме само и единствено ние:

Да се страхуваме или да се гневим

Това е един от най-разпространените начини за преминаване както през ситуацията в момента, така и през всяко едно непредвидено, независещо от нас, неочаквано или травматично събитие. На това ниво ние действаме най-често първосигнално. Склонни сме да обвиняваме, да бъдем лесно раздразнителни, да се презапасяваме, без да си даваме ясна представа точно защо го правим, просто го правим, подтикнати от инстинктите. Търсим, споделяме и обсъждаме всевъзможна информация, касаеща кризата.

Да приемаме

За да можем да си върнем контрола в сегашната ситуация, се налага да гопуснем. Когато осъзнаем, че има неща, които не са под нашето влияние и не зависят от нас, ние започваме да си даваме истинска представа за реалността около нас. Да, тя невинаги е такава, каквато ни се иска да бъде, но ние не сме свръхестествени същества, за да контролираме всичко – невъзможно е. Единственото, което можем да контролираме обаче, са нашите решения, действия спрямо ситуацията, която е тук и сега, такава, каквато е. Когато се научим на приемане, ние започваме да се отпускаме и доверяваме на живота, започваме да търсим и виждаме възможностите. Осъзнаваме, че освен нас, също и всички останали се намират в тази сложна ситуация и се опитват да се справят. Започваме да ценим времето си, даваме си сметка кои са нашите приоритети и започваме да ги следваме.

Да растем

Когато избираме този начин за преминаване през кризата, ние започваме да ставаме селективни спрямо това, което ни въздейства. Спираме да допускаме до нас това, което ни вреди, наранява или нарушава нашето вътрешно спокойствие. Започваме да отваряме съзнанието си и вече можем да мислим освен за себе си, също и за другите, как да ги предпазим, можем ли и как да им помогнем. Живеем тук и сега и можем да чертаем бъдещето – да се свържем с нашите желания, планове, цели. Задаваме си въпроси като „Какво искам да ми се случи от тук нататък?“. Критиката изчезва, защото ясно разбираме, че тя пречи – на другите и на нас. Разбираме, че когато критикуваме, ние не постигаме резултата, които ни се иска. Единственото, което постигаме, е да нараняваме другите и да се затваряме. Когато избираме растежа, ние оценяваме всичко онова, което вече имаме в живота си, умеем да одобряваме, да ценим и да сме благодарни!

Сподели в:

Коментарите са затворени