Паническата атака – какво прави с нас? А ние с нея?

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +


Напоследък, като че ли стана модерно да се говори за паническите атаки /ПА/, но идеята да се спра на тази тема, далеч не е обвързана с модни тенденции. Причина за избора й е обстоятелството, че все по-често и повече хора търсят помощ за справяне с подобни преживявания.

Нека започнем с добрата новина – паническите атаки са лечими. Те могат да бъдат разбрани, овладяни, и преодоляни. Те не са вродени, не са „фабричен дефект“, а са се появили на по-късен етап от живота и в следствие на множество обстоятелства. Респективно процеса е обратим и не следва те да се приемат като обреченост, като нещо което ще определя винаги поведението и живота, в който са се появили. Добре е да се знае, и че около 1.2 на 100 от хората получават или някога са получавали ПА.

Когато си в плен на ПА, търсиш отговорите на множество въпроси – защо ми се случва това, кое го причинява, как да го спра, какво става с мен, губя ли разсъдъка си  и т.н.  Паническите атаки, всъщност са пристъпи на много силен страх, идващ сякаш от нищото, без предупреждение или индикации, без видима причина, просто залива като вълна. Симптомите са много и вървят в различни комбинации. Най-често се появява неравномерен сърдечен ритъм, сърцебиене, силно стягане в гърдите и усещане за задушаване, стягане или буца в гърлото. Всичко това причинява изпотяване и треперене. Често се появява замаяност, световъртеж, сухота в устата, гадене, усещане за нереалност, горещи или ледени вълни, прималяване и т.н. Често човек има чувството, че ще изгуби съзнание, дори че умира. Всички тези телесни усещания и симптоми добре подхранват множество страхове. Страхове, като да не загубя контнрол, да не умра, да не полудея… Всичко това води до блокиране на нормалната когнитивна дейност. Мислите са в капан и респективно не са рационални и са объркани. Настъпва неспособност за концентрация и остават стабилни само мислите за това, какво лошо ще ми се случи.

Преживявяното състояние всъщност е много тежко и страшно. Силата и бързината на завладяването е свързана със самия механизъм и принцип на действие на ПА. Той може да бъде сравнен със снежна топка. Появата на някой или някои от описаните телесни симптоми, води до генериране на страх. Нахлуват мисли като „Ами ако умра внезапно!?“ „Вероятно ще се задуша!“, „Получавам инфаркт!“, „Връхлита ме нещо фатално!“, „Сигурно имам тумор на мозъка.“ или поне   “Ще припадна.” Наличието на подобни мисли води до още по-силно повишаване на пулса или засилване на кой да е от симптомите, което от своя страна, като че ли идва за да потвърди опасенията ни, че с нас се случва нещо ужасно и така „топката от страх“ расте  и повлича. С други думи страхът предизвиква симптомите, а самите симптоми хранят страха.

Всеки преживял подобно нещо, се пита „Какви са причините за появата на тези атаки?“. Те естествено са сложна компилация от множество фактори. Често това са стресови ситуации в живота на човек /развод, смяна на работа или промяна на местоживеене, загуба на близък/. Дори на пръв поглед положителни промени понякога генерират голям стрес /поява на дете, сключване на брак/.

Истината е, че причините за състоянието в момента, не са налични в момента. Появата на ПА е предхождано от сложен процес. Зависи от евентуално продължително оставане в ситуация на стрес, от преживяните микро и макро травми. Мощен фактор са и личните качества, темперамента, наследствената предразположеност, определящи способността на всеки индивид да преминава през трудностите в живота. Съответно не всеки изложен на продължителен или силен стрес, получава панически атаки. Рискът е по-голям при хората с по-нисък праг на поносимост, към физически и психически натоварвания. Търсят се връзки с индивидуалното съдържание на серотонин в мозъка както и с дишането. Наличието на биполярни и афективни разстройства, както и алкохолизъм засилват риска от поява на ПА.

Идва момента да видим как паническите атаки влияят на живота  и поведението ни. Естествено започваме да избягваме ситуации, в които сме прежавели подобно състояние и това могат да бъдет големи открити площи, струпване на много хора, магазини, автобуси, самолети, метро, асансьор и т.н. Не са редки случаите когато човек стига до там, че се чувства сигурен само в дома си и остава в плен на собствените си страхове. Ограничава излизанията и социалните си контактите, нуждае се от придружител, напуска работа и така,… докато блокира живота си. Подценяването на паническите атаки води до понижена умствена и физическа активност. А състоянието е обратимо и се повлиява напълно с психотерапевтични методи. Отказът от това, да се търси помощ е равнозначен на отказа, от правото да се живее пълноценно.

В търсене на облекчение от състоянието, всеки се справя по различен начин   – успокоителни, алкохол, духовни и медитационни практики, методи за самопомощ, психотерапевтични методи. Голяма част от хората са се сблъсквали или имат познати преживяващи панически атаки, респективно имат информация за проблема.  Въпреки това, при евентуална поява на първите симптоми, те остават трудни за разпознаване и внасящи силно объркване. Обикновено човек се впуска в множество медицински изследвания и прегледи, в търсене на причините за състоянието си. Объркването е още по-голямо, когато стане ясно – „нищо ми няма“. Отхвърлени са сърдечно-съдови залолявания, чернодробни заболявания, нарушения във функцията а щитовидната жлеза, проблеми в обмяната на веществата и др. Когато са налице симптомите, а медицинското заключение е, че „всичко е наред“, става дума за паническо разстройство.

Сподели в:

Коментарите са затворени