Да започнем от началото…

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Раждайки се, всеки човек идва със своите основни потребности и нужди. Ако се заровим малко в изучаването им, ще видим, че веднага след потребността от храна, вода, сън и безопасност идва потребността от любов, семейство, обич, усещане за принадлежност, социални контакти и приятелство. Едва след тях се нарежда нуждата от признания, успехи и развитие…

Та идеята, да започнем с разглеждането на институцията семейство, дойде обвързана с обстоятелството, че там, в семейството, започва задоволяването на тези основни потребности. Ако бихме искали да опознаем механизмите, на основните психологически проблеми и неефективно функциониране /депресии, фобии, панически атаки, поведенчески разстройства, зависимости и т.н./, може би е добре да започнем с „началото“ в семейството. Те тук ще цитирам Балзак – “Бъдещето на нацията е в ръцете на майките.“

С появата на новия член в семейството, родителите са втурваме да подсигурим всичко необходимо за неговото обгрижване, започва информиране за най-добрите кошчета, колички, памперси, кремчета за подсечено дупе, най-биологичните препарати за почистване и обикновено списъкът е безкраен. Да не говорим за избора и приготвянето на храна… Нищо лошо – водени сме от естественото желание нашето съкровище да има най-доброто. Като че ли стои убеждението, че така ще сложим началото на един перфектен живот. За повечето от тези дейности добре са ни обучили – баби, лели, детска консултация, лекари и акушерки в родилното. За съжаление, често се подценяват уменията на родителите да „нахранят“ правилно и здравословно детето си с емоции. Придобиването на такива умения не е застъпено в „Детска консултация“. Както захранването му с качествена и чиста храна е важно за физическото му развитие, така това, как ще го „храним“ емоционално определя неговото бъдещо функциониране, като личност, уменията му да преминава през кризи и конфликти, да се адаптира към различна среда, да създава връзки, да се доверява и т. н.

В древна притча, преразказана от Джериес Авад, се говори за едно орле, което по ред обстоятелства, още като яйце попада в кокошарник и е отгледано от кокошките. Това орле все гледало небето и реещите се силни и независими птици в него. Страстно мечтаело да е като тях, което пък му навличало подигравките на пилетата – „Никога няма да си такъв! Ние не летим! Забрави! Не можеш!“ Само Господ знаел, че може и, какво би станало, ако беше опитало…

И пак се връщаме в семейството – то е това, което създава и формира човека, като му предоставя инструментариум, от който се нуждае за да просъществува. То дефинира тези условия, в които могат да бъдат разгърнати телесните, емоционалните и познавателните му способности. Искаме детето ни да расте щастливо, успяващо, справящо се и удовлетворено, и за всичко това, основен фактор е ОБЩУВАНЕТО с него от най-ранната му възраст.

В полагането на множество усилия за задоволяването на всички нужди, на създадените от нас човеци, можем да обръщаме повече внимание на това, как към даденият му от природата „хардуер“, влияем на формирането на неговия „софтуер“. А то ще го ползва дълго и преинсталирането е трудно.

Следва продължение……………..

Сподели в:

Коментарите са затворени